Ехо от миналото, завет за бъдещето: Век и половина жива памет!

   Студеният октомврийски ден и дъждовното време направиха усещането за топлина и приютеност  в пълния театрален салон още по-осезаемо. Всички възпитаници и преподаватели в СУ „Тодор Кирков“ дойдоха заедно, за да изразят своето преклонение и гордост, че принадлежат към голямото семейство на най-старото училище в Ловеч, отбелязвайки тържествено 150 години от гибелта на своя патрон – Войводата Тодор Кирков.

  Сивият есенен ден остана зад вратите на театъра. Вътре, под светлините на сцената, се събраха десетки официални гости, учители, ученици и родители, обединени от един велик спомен. Когато в този обеден час училищното знаме влезе тържествено на сцената, цялата зала се изправи на крака. Зазвуча и прекрасният училищен химн, чийто текст е на Мартин Илийчев, випуск 2026, музиката е на композитора – Камен Николов и изпят от Илина Рогашка, която беше и  невероятният водещ на днешната програма.

   На сцената на театъра оживя възрожденският пламък, наследен от Войводата. Вълнуващите изпълнения, въздействащият рецитал и огънят в очите на младите артисти разпръснаха есенния мрак и доказаха, че 150-годишната дистанция на времето е безсилна пред паметта, за да ни напомни, че истинската свобода изисква характер – същия онзи характер, с който вече толкова години учениците и преподавателите доказват своята отговорност и признателност към своя патрон.

Вълнението се четеше и по лицата на всички  официални гости – заместник областния управител инженер Диляна Пиронкова, началника на РУО – Ловеч доктор Иваничка Буровска, председателя на Управителния съвет на Фондация „Васил Левски“ Корнелия Маринова, председателя на Регионалния синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа“ Даниел Ангелов, директори на училища в града и граждани. Госпожа Буровска и госпожа Маринова подариха на директора почетни знаци на представляваните от тях институции, бяха получени множество поздравителни адреси, а красиви букети с цветя отрупаха театралната сцена.

   Празничната програма продължи с талантливо поднесена поетично-музикална композиция по стихове на Христо Ботев, Иван Вазов, Дамян Дамянов, Блага Димитрова и авторски стихове, специално написани за празника от госпожа Камелия Кенарова, в изпълнение на Мила, Иван и Никола от 4. клас, Десислава и Мадлен от 12. клас.

  След тях сцената оживя от звънките гласчета на малките изпълнители от вокална група „Усмивки“ с ръководител госпожа Красимира Петкова, които изпълниха песента „ Земя, пълна с добрини“.

  Средно училище „ Тодор Кирков“ винаги се е гордеело със своите будители – учителите, които в ежедневната си работа изпълняват благородната си мисия, като вдъхновяват своите ученици да бъдат образовани, трудолюбиви, амбициозни и все по-достойни млади хора. Затова в навечерието на 1 ноември бе създадена нова традиция за връчването на наградата „Учител вдъхновител“. Преподавателите, на които бе връчена, бяха избрани след гласуване, проведено сред колеги, ученици и родители. Поради близкия брой гласове освен плакет бяха раздадени 3 грамоти. Плакета получи госпожа Марияна Досева, а грамоти- г-жа Ивелина Ангелова, г-жа  Румяна Иванова и г-жа Вероника Досева. Колегите не успяха да скрият своето вълнение, а в очите им се виждаха сълзи на радост и признателност за високата оценка на  достойния си труд.

   Специално за патронния празник беше създаден изключителният фолклорен спектакъл „ В спомена Тодор Кирков“. Негов хореограф и сценограф е големият професионалист Кристиян Костов, главен ръководител на формация „Бяла Анаста“.

   Тази мащабна композиция не беше просто поредица от танци и песни – тя беше жив разказ за Войводата, претворен чрез магията на българския фолклор. Всяка мелодия отекваше в гърдите на присъстващите като туптящото сърце на бунтовна България, а тежките хайдушки стъпки на танцьорите пренесоха публиката век и половина назад във времето. Обичта към Родината и величието на саможертвата бяха изпети и изиграни с много плам, което истински въодушеви публиката.

   Извън програмата се случи нещо неочаквано – прекрасните ни дванадесетокласници решиха да изненадат своя директор госпожа Росица Маринова, като я поканят на абитуриентския си  бал. Те бяха подготвили своя въпрос :“Ще дойдете ли с нас на бала?“ не само устно, а и под формата на презентация, като помолиха г -жа Маринова да се обърне и да го прочете. Това искрено я развълнува и трогна. Момчетата и момичетата й подариха чудесен букет в знак на дълбоко уважение и привързаност. Младежите бяха чудесни в своите нови униформи, които ежедневно носят с гордост. Те обещаха на директора си нещо много сериозно – всички да вземат държавните си зрелостни изпити, за да се гордеем с тях!

    Когато след всички незабравими емоции последните акорди заглъхнаха, а светлините в театъра постепенно започнаха да загасват, всички си тръгнахме по-богати. Дванадесетокласниците, следвани от по-малките си съученици, се отправиха към паметника на Тодор Кирков във Вароша, за да поднесат прекрасен цветен гирлянд на своя велик патрон. Лошото октомврийско време навън вече нямаше значение, защото в душите ни гореше огънят на признателността. Този празник доказа, че 150 години не са забрава – те са стъпало към вечността.

   Ние сме наследниците на Тодор Кирков и днес гордо заявяваме, че неговият завет е в сигурни ръце. Докато ги има нашите преподаватели, ученици и бъдещи потомци, нашите традиции и нашето училище, името на Войводата ще живее вечно! Поклон пред безсмъртието му!