СУ "Тодор Кирков"
Средно училище в град Ловеч

Патрон на училището

Тодор Кирков е роден на 28 ноември 1847 г. в Ловеч. Родната му къща е в махала „ Долния край “, разположена зад църквата Света Богородица. Той е най-голямото от шестте деца на Стоян Конов и Кена Драсова. Учи в „Долнокрайското училище“ в старинния квартал „Вароша“ при учителите Янко Христов и Никола Ковачев. Работи като шивач и кафеджия.

 

Включва се в националреволюционната борба под влияние на своя роднина по майчина линия Иван Драсов. През1875 г. Тодор Кирков емигрира във Влашко. Тук се среща с Христо Ботев, Филип Тотю и Панайот Хитов. Поддържа корекпонденция с Иван Драсов.

 

Участва в последните заседания на Гюргевския комитет. Избран е за помощник-апостол на Стефан Стамболов в I- ви Търновски революционен окръг заедно с Христо Караминков, Георги Измирлиев, Христо Иванов-Големия и Иван Семерджиев. След среща с Христо Ботев и Иван Хаджидимитровполучава пушка, револвер, кама и бинокъл. Преминава нелегално р.Дунав и се завръща в България заедно с революционерите Станьо Гъдев и Христо Патрев. Участва в подготовката на Априлското въстание.

 

На 4 май 1876 г. е обявено въстанието в Трявна. Местния революционен комитет създава въоръжена „Трявненска чета“. За войвода е обявен Христо Патрев, подвойводи са Тодор Кирков и Станьо Гъдев. На 9 май 1876 г. четата води еднодневно сражение при местността „Чокаре“ до Нова махала, Габровско с подразделения на редовната турска войска и башибозук. Центъра на отбраната се командва от Тодор Кирков. В края на деня четата успява с много жертви да излезе от обкръжение и се разпръсва. Останал сам Тодор Кирков е заловен след предателство в махала Драгановци, Еленско. Осъден е от Турски военно-полеви съд в Търново на смърт чрез обесване заедно с Цанко Дюстабанов иСтефан Пешев. По свидетелство на Захари Стоянов с твърдото си поведение учудил турската полиция. Присъдата е изпълнена на 24 юни 1876 г. в Ловечна централния площад „Табашки“ в присъствието на множество граждани.

 

Погребан е в двора на централния ловешки православин храм Света Богородица на 25 юни 1876 г., привилегия която се дава само на заслужили граждани. През 1901 г. ловчанлии издигат негов паметник с бронзов барелеф на площада, където е била бесилката. В основите му са положени тленните останки на Тодор Кирков. Проекта е на скулптора Борис Шатц[1]. Днес площада носи неговото име. Няколко десетилетия на Тодор Кирков са именувани местния футболен отбор и колоездачното дружество. Патрон е на втората исторически създадена гимназия в Ловеч. Остава в съзнанието на ловешкото гражданство с прозвището „Войводата“.